Анализ

Докато привържениците на политическата коалиция “Продължаваме промяната – Демократична България” (ППДБ) често насочват вниманието си към борбата с корупцията, критиците на това схващане твърдят, че реалният проблем в страната е друг – рекетът.

В основата на класическата корупция стои взаимен интерес – даване и получаване на облага. Двете страни участват по собствена воля, макар и в нарушение на закона. При рекета обаче механизмът е коренно различен: единият участник е подложен на натиск, често чрез заплахи – за загуба на работа, разкрития за личен или професионален живот, или дори институционални разследвания. Вместо сделка, има принуда.

Разликата не е само терминологична, а и структурна. При корупция говорим за разследване на незаконна сделка. При рекет – за опит за запазване на административен контрол чрез страх и зависимост. В този контекст ролята на борещите се с порочните практики също се променя – не са толкова следователи на престъпления, колкото защитници на уязвени структури.

Политическият проблем, според някои наблюдатели, се корени и в комуникацията. Борбата с “невидимото зло” – обобщен враг като “корупцията” – мобилизира по-лесно обществени страсти. За разлика от това, системното разобличаване на рекета и административния натиск не генерира същия емоционален заряд. А без него се печелят трудно избори.